БИТ И ТРАДИЦИИ В СОКОЛОВО ПДФ Печат Е-мейл
„БИТ И ТРАДИЦИИ В СОКОЛОВО”

   Село Соколово е разположено в източната част на Добруджанската равнина, по пътя Добрич – Балчик и се намира само на седем километра от общинския център Балчик и от морето.
   След Освобождението, в тогавашното Дювановасъ (Орлово гнездо), има три големи турски чифлика и 30 къщи. Първият българин, Илия Казаков от Жеравна, се заселва тук през 1889 г., занимава се с овчарство и го наричат Чокоя. По–късно турските чифлици преминават в ръцете на едри добруджански земевладелци.
   Съгласно Крайовската спогодба, през 1940 година в селото са заселени 126 семейства от Северна Добруджа, село Касапкьой, като корените им са от котленско, сливенско, шуменско и други.
   Хората тук са тертиплии, работят много и считат труда за висша ценност. Всички пазят традициите, кътат прикята (носията) и ги предават на поколенията като нещо свидно и скъпо. И днес е въпрос на чест за всеки соколовец неговата къща и дворът да са най-уредени и подредени, хлябът да е най-хубавият, да посрещат щедро и богато гостите си, а когато се натрувят (пременят) всичко по тях да трепти (да е стегнато и красиво).
   Будни и родолюбиви, соколовци построяват сграда за читалището през 1953–1954 година.

   На втория етаж в читалището в село Соколово е уредена малка и скромна етнографска експозиция показваща бита на нашите баби и дядовци.

бит 1 бит 2
   Тук могат де се видят женски, мъжки и детски носии, стан с чекрък, дарак, момински сандък с чеиза, огнище със закачен над огъня котел. Около софрата са наредени трикраки столчета. Миндерът е застлан с тъкана покривка и украсен с влъганци и перени.

ТЪКАНЕ

   В миналото жената е приготвяла на домашен стан облеклото на семейството и част от покъщнината.
бит 3    Тъканите се изработвали от вълна, лен, коноп, памук и коприна. С обработката на вълната се занимава изключително жената. Виж стригането на овцете и тепането на изтъкания плат си е мъжка работа. След като се остриже вълната, се почиства от тръните и клечките полепнали по руното на овцете. После вълната се залива с вряла вода,за да се стопят мазнините от нея. Във врялата вода вълната стои няколко часа, после се изпира с обилно течаща вода и се суши на слънце. Когато изсъхне, трябва да се разчепква с ръце. За сам човек е много работа, но се събират комшийки, дружки на миджия - хем на раздумка, песни се пеят, а ръцете чепкат, огънят гори и работа спори. Днес у едната, утре у друга. Тъй сговорна дружина планина повдига. На домашния дарак/снимка/ разчепканата вълна бива развлачена.

бит 4 бит 5

   Това е хурката - наша добруджанска. Правена я от овчар за изгората си или за невеста, изписана, изшарена. Горе се слага къделята вълна, която се преде и се завързва с „повясмата”.    Вретеното - тук се навива изпредената нишка. И така докато се изпреде цялата къделя

бит 6
бит 7
   На мотовилката/права пръчка/, която в горния си край завършва с чатал, а в долния има за основа една летвичка. Изпредената прежда се навива на мотовилката за да се опъне.
   Така опънатата прежда се поставя на въртелката.

   До въртелката е чакръка. В единият му край се поставя масурче, или още наречено калмукан/изработено от царевично стебло/. На това масурче се поставя единия край на изпреденото влакно от въртелката. При завъртане ръчката на чекръка, нишката на влакното се навива на масура и така докато всичката прежда се навие на масурите.
   Следва най-сложната операция - поставяне основата за тъкане на стана. Масурите се поставят на клувята.
бит 8

СТАН

   Изработен е изцяло от дърво.Страничните части на стана се наричат крака на стана. Те се държат на две стъги.
   Стана има две кросна:
   Долно кросно - на него от клувята се навива основата, върху която ще се тъче.
   Горно кросно - на него се навива изтъкания плат. Важна част от стана са нищелките, през които преминава основата. Те са захванати със скрипалци.
   В зависимост от това какво ще се тъче се определя колко нищелки ще се поставят на стана. За да изтъчем парцалена черга са ни необходими две нищелки. Те се задвижват с помощта на педали-ляв и десен. Натиска се десния педал и се прекарва совалката с вътъка. Следва натискане на левия педал и блъскане с бърдото на вътъка.
   Десен педал - прекарваш совалката, ляв - удар с бърдото. И пак - десен педал, ляв - и сантиметър, по сантиметър се тъче чергата.

bit 9

   В горната част на стана има затегалка. Тя се освобождава, след което се издърпва дългата пръчка, с която е застопорено долното кросно. С помощта на затегалката се навива изтъканата част от чергата, основата се изпъва и долното кросно отново се застопорява.
   Върху изтъканото платно се поставят зъбците, които служат за изравняване краищата на чергата и за стабилност. На 10 сантиметра от долното кросно се поставят систови /пръчки/, чиято цел е да държат натрата /преждата/ опъната.

bit 10

   И така ден след ден, в дългите зимни нощи станът пее под чевръстите ръце на домакинята.Тя бърза - да изтъче черга, тънко ленено и вълнено платно, и всичко което е необходимо, за да бъде семейството с нови дрехи на селските празници, на неделното хоро, на сватби и годежи.

бит 11





Дрехите на семейството се шият от домашно изтъкания плат.

Семейство

Народните носии в Соколово се разделят на мъжки, женски и детски - ежедневни за домашната и кърска работа и празнични – за сватби, кръщенета, селски събори и др.

ЖЕНСКО ОБЛЕКЛО

Женско облекло

След изтъкаване на плата за женско облекло се оформят диплите /ръбовете/ на бъдещата рокля. Плата се носи на на скенджа - диплите се оформят, плата се мокри и се притиска с тежест. След изсъхване се получава изпечен ръб. След това се пристъпва към скрояване и шиене на роклята. Кои са елементите на женската носия?

Облекло деца

Под роклята има риза, обикновено бяла, но може да бъде и нашита. На ръкавите или най-долу в края на дрехата се е шие така наречения “турски ръб“.

турски ръб

За женската празнична носия в с.Соколово е характерна кадифената лента, която се поставя на няколко сантиметра от долния край на роклята.

хоро


Престилката върху роклята обикновено е нашита - нашива се от опаковата страна, за да се получи лицева. Башове и кадарци са видовете фигури, които са се нашивали на престилката. Друг вид тъкана престилка се нарича „котленска”.

котленска

Чорапите са плетени, обикновено в три цвята, които се редуват - розово, синьо, зелено.

чорап

На терлика муцунката отпред е шарена, а отстрани се слагат две-три фигури, като черти за украса.

терлик

Матинето - наречено още финка, бива два вида: тънко изработено от сатен и дебело изработено от вълнен плат в зависимост от сезона. Обикновено на Бабинден жените са носели копринена или сатенена рокля и тогава задължително се е слагало копринено матине и копринена престилка и се забражда арпалия.

матине 1

МАТИНЕ /ФИНКА/

матине 2

Върху матинето се облича елече, което е характерно само за село Соколово и с.Стожер. То е изработено от кадифе или вълна, черно на цвят за по-възрастни жени и баби, и бяло или цветно за моми и млади невести.

матине 3

Празничното женско облекло завършва с челник, който е изработен от тънък плат, украсен с рубета /златни парички/ или цветя.

ръченик

Забражда се ръченик – абълчен или арпалия, в който се забождат китки, сенчено перо и панделка. За украса се слага наниз от златни пари и цветни гердани.

Женския работен костюм, както за къщна работа, така и за полска, се състои от риза, рокля, престилка. Ръченикът е леко преметнат и свободно пада.

група

МЪЖКИ КОСТЮМ

мъжки костюм

Мъжете са носили панталони от изтъкан плат, а през зимата са обличали дебели панталони наречени демиени. Ризата обикновено е от платно бяла, ушита на ръка. Поясът е широк, червен за тържествен случай - годеж, сватба и черен за всеки ден. Зимно време са носили калпаци, а лятно време сламена паралия. Обличали са и жилетка, ръчно тъкана, обикновено черна, какъвто е и цветът на панталона. През студените зимни дни са обличали дебел тъкан яморлук.

мъжки състав

За полска работа носят цървули от свинска кожа и бели навуща, а за празник кундури /обувки/. От средата на 20 век в облеклото на мъжа навлиза сакото, обикновено ушито от шаечен плат.

ДЕТСКА НОСИЯ

детска носия

Момиченцата не носят матине и елече. Ризата е от бяло платно, с нашити фигурки, забрадка, бели чорапки. На момиченце не се поставя челник. Детската носия завършва с престилка.
Момченцата са с панталонки, обикновено черни на цвят, бяла ризка, елече, калпаче - често бяло, и цървулки.

Облекло деца



Последна промяна ( Понеделник, 02 Декември 2013 20:09 )
 
sikiş izle, porno izle