За нас
За нас и нашата дейност
Народно читалище „Просвета – 1900“ в с. Соколово е социална организация, посветена на културния живот и общностните инициативи. Създаваме възможности за творчество, общуване и съхраняване на местните традиции. Намираме се в с.Соколово, община Балчик.
Хор "Добруджански гласове"
В своята история хор "Добруджански гласове" има петдесетгодишен път на съществуване. С добре подбран репертоар групата се утвърждава като водеща в община Балчик и участва многократно в общински, областни и национални прегледи и фестивали. Носител е на бронзов и златен медал от VІ и VІІ републикански фестивали. От 1986 година участва във всички национални събори в Копривщица, откъдето винаги се връща с отличия.
На националния фестивал "Листопад на спомените", проведен през 2003 година групата се представя с обработен фолклор и печели първа награда, а г-жа Стаматка Кирилова получава приз. През същата година участва в старопланинския събор "Балканфолк", където се представя отлично.
Следват участия в два филма, излъчени по БНТ. През 2004 година отново на фестивала "Листопад на спомените" са оценени най-високо и печелят специален приз.
История за нас
На 20.11.2009 година в село Соколово ,община Балчик имаше вълнуващ празник. Народно читалище ,, Просвета " отбеляза своя 55 годишен юбилей. През всичките тези години , то пази огъня на българщината ,чрез българския фолклор, обичаи и традиции. От 29 години работи битов хор ,, Добруджански гласове" и група за автентичен фолклор с художествен ръководител Стаматка Кирилова, самата тя утвърдена народна певица, печелила много престижни награди , с много любов и професионализъм издирва хубави автентични народни песни и съчетани с прекрасните гласове на певиците, утвърди битов хор ,,Добруджански гласове" като водещ, не само в община Балчик, но и в национален мащаб. Издадохме втори компакт диск само с автентични песни,чието представяне бе на юбилейния концерт. Заедно с танцьорите от пенсионерски танцов състав, групата за народни обичаи с обичая ,,Жътва в Добруджа" индивидуалните изпълнители Стаматка Кирилова, Василка Енчева, Марин Каров, детска фолклорна група от ОУ ,,В.Левски" и гостите Саша Минкова, Петя Аджопова , оркестъра и танцов ансамбъл ,,Балик " при НЧ ,,В.Левски" гр. Балчик, празника бе неповторим. А на хорото се наловиха всички ,които обичат и милеят за фолклора и традициите ни.
Благодарим от сърце на всички,които ни помогнаха за празника.
Композитори
Композитори : Петър Крумов - композитор, диригент, музикален фолклорист
От половин век се занимавам с чисто музикална дейност, с композиционна работа, с обработка на песни, с редактиране на народни песни и публицистика. Може би затова познавам с. Соколово доста добре. Познавам изявите в областта на културния живот на неговите състави, които в различни години и с различни хора са се оформили към читалище "Просвета".
Фолклорът е уникално явление в живота на всеки народ. Новото индустриално и потребителско общество отделя все по-малко време на възпроизводството на вече известни ценности, каквито са в случая групите за народно пеене.
Първите ми контакти с групата за автентичен фолклор в с. Соколово датират още от 1957 година. През последните 28 години ръководството на тази група беше поето от народната певица Стаматка Кирилова. Тя е човек, който има пряко отношение към фолклора, към песента, костюма, обичаите и др. Нейните корени по бащина и майчина линия носят твърде много материал по отношение на традициите. Аз съм дешифрирал около стотина нейни песни, може би най-доброто което тя носи в себе си като репертоар, а едно издателство подготви нейна книга с нотния и словесния материал на тези песни. За мене това е първото от този род явление в цяла Добруджа.
Народният костюм е една от съставните части на бита на българина, както говора, поминъка, обичаите. В това отношение Стаматка Кирилова и групата от Соколово, която ръководи, са особено интересни и много ценни, тъй като те държат, освен на своите песни, на текстовата част и на музиката, на вокалната част и на материалната част на бита - а това са костюмите.
Бит и традиции в село Соколово
"БИТ И ТРАДИЦИИ В СОКОЛОВО"Село Соколово е разположено в източната част на Добруджанската равнина, по пътя Добрич – Балчик и се намира само на седем километра от общинския център Балчик и от морето.
След Освобождението, в тогавашното Дювановасъ (Орлово гнездо), има три големи турски чифлика и 30 къщи. Първият българин, Илия Казаков от Жеравна, се заселва тук през 1889 г., занимава се с овчарство и го наричат Чокоя. По–късно турските чифлици преминават в ръцете на едри добруджански земевладелци.
Съгласно Крайовската спогодба, през 1940 година в селото са заселени 126 семейства от Северна Добруджа, село Касапкьой, като корените им са от котленско, сливенско, шуменско и други.
Хората тук са тертиплии, работят много и считат труда за висша ценност. Всички пазят традициите, кътат прикята (носията) и ги предават на поколенията като нещо свидно и скъпо. И днес е въпрос на чест за всеки соколовец неговата къща и дворът да са най-уредени и подредени, хлябът да е най-хубавият, да посрещат щедро и богато гостите си, а когато се натрувят (пременят) всичко по тях да трепти (да е стегнато и красиво).
Будни и родолюбиви, соколовци построяват сграда за читалището през 1953–1954 година.
На втория етаж в читалището в село Соколово е уредена малка и скромна етнографска експозиция показваща бита на нашите баби и дядовци.
Тук могат де се видят женски, мъжки и детски носии, стан с чекрък, дарак, момински сандък с чеиза, огнище със закачен над огъня котел. Около софрата са наредени трикраки столчета. Миндерът е застлан с тъкана покривка и украсен с влъганци и перени.
В миналото жената е приготвяла на домашен стан облеклото на семейството и част от покъщнината.
Тъканите се изработвали от вълна, лен, коноп, памук и коприна. С обработката на вълната се занимава изключително жената. Виж стригането на овцете и тепането на изтъкания плат си е мъжка работа. След като се остриже вълната, се почиства от тръните и клечките полепнали по руното на овцете. После вълната се залива с вряла вода,за да се стопят мазнините от нея. Във врялата вода вълната стои няколко часа, после се изпира с обилно течаща вода и се суши на слънце. Когато изсъхне, трябва да се разчепква с ръце. За сам човек е много работа, но се събират комшийки, дружки на миджия - хем на раздумка, песни се пеят, а ръцете чепкат, огънят гори и работа спори. Днес у едната, утре у друга. Тъй сговорна дружина планина повдига. На домашния дарак/снимка/ разчепканата вълна бива развлачена.
Това е хурката - наша добруджанска. Правена я от овчар за изгората си или за невеста, изписана, изшарена. Горе се слага къделята вълна, която се преде и се завързва с "повясмата".
Вретеното - тук се навива изпредената нишка. И така докато се изпреде цялата къделя
На мотовилката/права пръчка/, която в горния си край завършва с чатал, а в долния има за основа една летвичка. Изпредената прежда се навива на мотовилката за да се опъне.
До въртелката е чакръка. В единият му край се поставя масурче, или още наречено калмукан/изработено от царевично стебло/. На това масурче се поставя единия край на изпреденото влакно от въртелката. При завъртане ръчката на чекръка, нишката на влакното се навива на масура и така докато всичката прежда се навие на масурите.
СТАН
Изработен е изцяло от дърво.Страничните части на стана се наричат крака на стана. Те се държат на две стъги.
Стана има две кросна:
Долно кросно - на него от клувята се навива основата, върху която ще се тъче.
Горно кросно - на него се навива изтъкания плат. Важна част от стана са нищелките, през които преминава основата. Те са захванати със скрипалци.
В зависимост от това какво ще се тъче се определя колко нищелки ще се поставят на стана. За да изтъчем парцалена черга са ни необходими две нищелки. Те се задвижват с помощта на педали-ляв и десен. Натиска се десния педал и се прекарва совалката с вътъка. Следва натискане на левия педал и блъскане с бърдото на вътъка.
Десен педал - прекарваш совалката, ляв - удар с бърдото. И пак - десен педал, ляв - и сантиметър, по сантиметър се тъче чергата.
Дрехите на семейството се шият от домашно изтъкания плат.
ЖЕНСКО ОБЛЕКЛО
МЪЖКО ОБЛЕКЛО
ДЕТСКА НОСИЯ
Момиченцата не носят матине и елече. Ризата е от бяло платно, с нашити фигурки, забрадка, бели чорапки. На момиченце не се поставя челник. Детската носия завършва с престилка.Момченцата са с панталонки, обикновено черни на цвят, бяла ризка, елече, калпаче - често бяло, и цървулки.